Столица на Полша Варшава е основен културен, политически и икономически център. Това е отразено в дизайна и архитектурата на града, в които са възприети в пълна степен ценностите на „Новия европейски Баухаус“.

Проекти като изпълняващата се във Варшава FOLK Concept, имат за цел съществуващата архитектура да се обнови с мисъл за бъдещето. FOLK, носител на наградата „Изгряващи звезди“ на „Новия европейски Баухаус“ за 2022 г., вдъхва нов живот на стари хамбари и зърнохранилища, променяйки предназначението им, за да отговарят на съвременните нужди, като същевременно запазва характерните им особености. Много иновативни градски жилищни пространства са построени с мисъл за модерен и устойчив дизайн, например Zlota 44 — небостъргач с покриви, проектирани да събират дъждовна вода. Този процес на обновяване се демократизира чрез инициативи като ReStore — магазин с нестопанска цел, в който се предлагат нови и употребявани устойчиви мебели и материали.

Невъзможно е да не се забележат тези трансформации във Варшава. Посети някогашната легендарна фабрика за водка „Конесер“ и се полюбувай на нейните стари елементи, докато разглеждаш търговски площи, барове, ресторанти, хотели и много други. Фабриката „Норблин“ е друг успешен проект за градско обновяване, който трябва да видиш, особено заради неговия музей, биобазар, ArtBox Experience (изживявания в кутията за изкуства) и Food Town (град на храната), който може да се похвали с 23 гастрономически концепции от цял свят.

Разположен в региона на Силезия и възприел в пълна степен ценностите на „Новия европейски Баухаус“, Катовице е бивш промишлен център на Полша. Историята на града е преплетена с тази на неговата въглищна мина — минало, от което Катовице се е възползвал, за да се превърне в устойчив град на бъдещето. С финансова подкрепа от ЕС по проекта MOLOC мината е превърната в културен център, където сега се помещават „Арена Сподек“ (Spodek Arena), Полският национален симфоничен оркестър, Международният конгресен център и Музеят на Силезия.

Освен с въглищната си промишленост, градът е известен със своята архитектура от метал и стъкло. Сградите му са силно повлияни от постиндустриалната архитектура, с елементи на модернизъм и Ар Нуво. Текстурираната фасада на универсалния магазин „Скарбек“ (Skarbek), централното кръгово кръстовище на града и сградата Superjednostka са впечатляващи примери за това как дълготрайните, рециклируеми и адаптивни материали играят решаваща роля в създаването на уникален дизайн.

Като поддържа връзка с миналото си, Катовице може да предложи някои уникални преживявания на посетителите. Във фабриката за порцелан Giesche и нейните пространства сега се провеждат концерти и други събития, а бившият работнически квартал „Никисзовиец“ (Nikiszowiec) — дом на уникална архитектура от началото на XX век, сега е културен и социален център.

Можеш също така да посетиш Музея на Силезия, който е място за диалог между миналото и настоящето. Или да разгледаш Парка на Силезия — една от най-големите екосъобразни инвестиции в Горна Силезия. Когато приключиш, се отпусни и се наслади на баровете и клубовете на улица „Мариачка“ (Mariacka).

Прага е дар, който продължава да се раздава, особено що се отнася до нейната историческа архитектура и подхода ѝ към устойчива архитектурна модернизация. Градът насърчава различни инициативи, стъпващи на основните ценности на „Новия европейски Баухаус“. Прага е един от градовете, където се изпълнява пилотната инициатива CrAFt, чиято цел е да се намерят модели за това как градовете да преминат към неутралност по отношение на климата по приобщаващ, устойчив и красив начин. Градът също така е дом на проекта „Възстановяване на Жижков“ (Reclaim Žižkov), носител на наградата „Изгряващи звезди“ на „Новия европейски Баухаус“, чиято цел е да се помогне на този исторически квартал на работническата класа да запази старата си душа при облагородяването.

Ако искаш да се запознаеш с различните страни на един град в преход, можеш да посетиш пражкия квартал „Холешовице“ (Holešovice), където безконфликтното включване на бутикови магазини, кафенета и галерии доведе до поразително и привлекателно преоткриване на този разнообразен квартал. Или да разгледаш „Танцуващата къща“ — рядък пример за деконструктивизъм, вдъхновен от Ар Нуво; или Телевизионната кула Жижков, за която някои биха казали, че е една от най-грозните — и същевременно най-очарователните — сгради в света.

Където и да решиш да отидеш, не пропускай шанса да посетиш наблюдателната кула „Петржин“ (Petřín) или парка „Летна“, където можеш да изпиеш едно питие и да се полюбуваш на зашеметяващата гледка към града. Ако това не е достатъчно, разгледай оживения Рашински насип (Rašínovo nábřeží) и всичко, което се предлага там по всяко време на годината.

Малкото пристанище Марса в Югоизточна Малта събра светлините на прожекторите на Европа през 2015 г., когато беше домакин на песенния конкурс „Евровизия“. Въпреки че нейните корабостроителници и Голямото пристанище са изиграли жизненоважна роля в историята на страната, Марса сега се опитва да преодолее залеза си. Градът възприема в пълна степен духа на „Новия европейски Баухаус“, като осъществява устойчиви и приобщаващи архитектурни трансформации.

В града се изпълнява проектът „Малта като град, който може да се обходи пеша“, чиято цел е рядко използваната система за дъждовна канализация в страната да се трансформира в пешеходни магистрали. Стремежът е чрез реорганизиране на градската мобилност животът на жителите да се направи по-приятен и устойчив.

През 2022 г. градът беше обявен за културна столица на Малта — признание за потенциала на този малък, но оживен градски център и призив за преоткриване на този значим исторически град, в който са запазени останки от корабостроенето и промишлената му активност. 

Приготви се за истински лов на съкровища, докато си в Марса. Можеш да посетиш Пощенския музей на Малта и да научиш повече за това как Малта — в средата на Средиземно море — е успявала да бъде в курса на събитията. Разгледай и Хиподрума в Марса, построен през 1868 г., или се разходи из яхтеното пристанище.