Потънала в историята, но с поглед, насочен към бъдещето, Лариса прегръща смели идеи и прогресивни подходи, които са напълно в съответствие с ценностите и инициативите на „Новия европейски Баухаус“.
През 2021 г. община Лариса стартира международен конкурс за идеи за проектиране на района около първия античен театър в града. Ключова част от древногръцката култура, оживените театри са в центъра на социалния живот. Освен театрите, една дори петминутна разходка ще ти даде представа за богатата и разнообразна история на Лариса — от Древна Гърция до Османската империя. Пазарите за текстилни изделия, известни като безистени — от арабските дума за памук (bez) и търговци на текстил (bezzaz) — са били ключова част от османския градски живот. Това показва, че градът е бил важен, оживен търговски център. Безистените на Лариса са изградени в края на XV и началото на XVI век и въпреки че днес са останали само четири каменни стени, някога в тях са се помещавали 21 магазина.
Лариса е примамлива смесица от контрастиращи култури, както стари, така и нови, и нейният новаторски подход я превръща в модерен град върху древни основи. Тя също така е УМЕН град, в който се използват иновации и съвместно творчество, за да се обнови градският пейзаж посредством интервенции, основани на природата.
Като следва ценностите, въплътени в „Новия европейски Баухаус“, Солун разширява границите, придавайки модерен привкус на традиционната си архитектура. Едно от най-готините места в града е „Айгли Гени Хамам“ (Aigli Geni Hammam) — бивша турска баня, която е преосмислена, и сега в нея се приютяват кино и продължаващи цяла нощ партита през зимата. В оживения квартал „Валаориту“ (Valaoritou) можеш да посетиш спийкизи бара Three Pieces — заведение за хранене със скрит бар и фотокабина. Близо до стария град ще откриеш Пашините градини — мистериозен парк с неизвестен произход, в който има множество загадъчни каменни структури, форми и символи.
Ако си любител на изкуството, не забравяй да разгледаш Градската организация на музеите за визуални изкуства в Солун, където могат да се видят очарователни изложби, от фотография до руски авангард.
Освен културен център, Солун е и символ на устойчивост. През 2021 г. градът прие План за устойчива градска мобилност, за да преразпредели общественото пространство и да развие повече пешеходни маршрути. Живата лаборатория за интелигентна мобилност (Smart Mobility Living Lab) в Солун е пионер в използването на технологии за подобряване на градската мобилност в Европа. А за да насърчи устойчивия туризъм, градът създаде карта за устойчив туризъм, с която се насърчават дейности с ниски емисии, като пешеходни обиколки с екскурзовод. Не забравяй да вземеш своята карта, когато посетиш града!
Столицата на Северна Македония е уникален и очарователен град. Процъфтяващ въз основа на ценностите и целите на „Новия европейски Баухаус“, Скопие е първият град в Северна Македония в мрежата на зелените градове. Тъй като градът е компактен и може да се обходи пеша, посетителите има какво да видят, например Чаршията, стария османски град на хълма или Моста на изкуствата, украсен със статуи на забележителни македонски художници и музиканти.
Устойчивостта е предмет на бързо нарастващо безпокойство в Скопие, както най-добре показва младежката организация Go Green. Организацията стартира инициативата „От врата до врата“: социално предприятие, което използва модел за устойчиво управление на отпадъците, за да се подобри социалното приобщаване на неофициалните събирачи на отпадъци в града. Скопие беше финалист в Европейската награда за мобилност за 2016 г. благодарение на иновативната си общинска услуга за съвместно ползване на автомобили.
Опустошително земетресение през 1963 г. е причината градът да претърпи цялостно възстановяване, довело до необикновена модерна архитектура. Един от примерите е Централната поща, проектирана от Янко Константинов. Построена в модерен бруталистки стил, сградата се характеризира със смели необичайни форми, които стърчат от фасадата. Градът също така е осеян с близо 300 статуи и конструкции, от исторически личности до абстрактни произведения на изкуството, сред които е и 66-метровият Кръст на хилядолетието.
Ниш е опияняваща смесица от исторически балкански дизайн, бруталистка и постсоциалистическа архитектура и творческо преосмисляне на градските пространства, където можеш да изпиташ истинската същност на „Новия европейски Баухаус“. Тези подходи са съчетани, за да му придадат усещането за оживен град с богата история и култура. Един пример в това отношение е Казанджийският сокак, последната останала улица от бившия базар в Ниш, където в многобройни кафенета и традиционни таверни или кафенета, известни като кафани, се събира оживена смесица от туристи, студенти и местни жители.
През 2005 г. Ниш стана член на „Енергийни градове“(Energy Cities) — мрежа от местни власти, чиято цел е да се даде възможност на градовете и гражданите да преминат към живот, съобразен с бъдещето. През 2014 г. градът прие Плана за действие за устойчива енергия на Споразумението на кметовете — ангажимент на местните власти за намаляване на емисиите на парникови газове чрез приемане на устойчиви и ефективни решения за градско развитие. Ниш също е един от шестте града на БЪДЕЩЕТО, които са начело в прехода към нисковъглеродни, устойчиви и по-удобни за живеене градове. През 2016 г. Ниш беше домакин на първата международна конференция по градоустройство, на която представители на академичните среди, изследователи и кметове се събраха, за да намерят решения на предизвикателствата, пред които са изправени градовете на XXI век. Ниш е устойчив град с поглед, устремен към бъдещето!
Докато си там, разгледай крепостта, построена от турците през XVIII век (макар че на нейното място е имало крепости от древни римски времена). Това е страхотно място да прекараш няколко часа, възхищавайки се на архитектурата и разглеждайки художествената галерия, пазарните сергии, ресторантите и кафенетата. Крепостта е и домакин на музикалния фестивал „Нишвил“, така че добави и него в календара си, ако харесваш джаз.
Белград е един от най-старите градове в Европа, населявани без прекъсване. Той има бурна история — обитаван е от келтите и римляните, бил е част от Византийската империя, Франкската империя, Българското царство, Унгарското кралство, Османската империя, империята на Хабсбургите и други, преди да стане столица на Югославия през 1918 г. За него са водени битки в 115 войни, бил е разрушаван 44 пъти, бомбардиран 5 пъти и обсаждан твърде много пъти, за да бъдат изброени. Посети църквата „Ружица“ (Ružica), където ще намериш два полилея, направени от гилзи, мечове и части от оръдия от Първата световна война — декоративен елемент, подобаващ на миналото на Белград.
Това, което прави Белград особено подходящ за „Новия европейски Баухаус“, е неговата архитектура, характеризираща се със завладяващ бруталистки акцент върху материалите, текстурите и конструкцията, с някои красиви влияния на Ар Нуво и неовизантийския стил. Сред поразителните примери са наклонените, наподобяващи „Лего“ блокове с апартаменти в Нови Белград, Телефонната централа, която сякаш се носи над земята, и кулата „Авала“ във формата на ракета. В Белград има и екологични пазари като „Доркол плац“ (Dorćol Platz), където се продават устойчиви продукти, дрехи втора употреба и рециклирани материали.
Въпреки богатата си история, Белград работи усилено, за да се модернизира и изгради като град на бъдещето, подходящ за всички. През 2018 г. Белград се присъедини към мрежата на зелените градове на Европейската банка за възстановяване и развитие, като пое ангажимент да изгради устойчива инфраструктура и да приеме План за действие за зелен град.
Рейкявик, където живеят над 65 % от населението на Исландия, има процъфтяваща култура и завладяващ дизайн. Със спиращи дъха пейзажи и земни образувания, които сякаш не са от този свят, около града и извън него природата оказва голямо влияние върху исландското изкуство. Прочутата креативност на населението се приписва на прогресивната му култура и липсата на суровини.
Исландският дизайн е смел, иновативен и експериментален, въплъщава далновидния и устойчив дух на „Новия европейски Баухаус“. Модната му индустрия се характеризира с дързък, странен стил, чиито корени са в екологичния ангажимент, рекламиран от знаменитости като Бьорк (световна икона за стил), и в материали като рибешка кожа и мебели от скална лава. Двама видни абстрактни и авангардни художници, Свавар Гуднасон и Нина Тригвадотир, са от Рейкявик.
Посети концертната зала „Харпа“ — емблематична забележителност на градския пейзаж на Рейкявик. Тази масивна крайбрежна сграда с отличителна цветна стъклена фасада е проектирана в сътрудничество с художника Олафур Елиасон. През 2013 г. „Харпа“ спечели престижната награда за съвременна архитектура „Мис ван дер Рое“, присъждана от Европейския съюз. Исландия е член на Скандинавския въглеродно неутрален „Баухаус“ (Nordic Carbon Neutral Bauhaus) — проект на NEB Lab.
Исландия може и да не е известна като дестинация за слънчеви бани, но непосредствено до Рейкявик ще откриеш Nauthólsvík — изкуствен плаж със златист пясък и отопляем плувен басейн. Входът е безплатен през лятото и около 5 евро през останалата част от годината.
