Западни Балкани: извличане на поуки от миналото за мирно бъдеще

Последна актуализация вторник, 29/09/2020

Финансираните от ЕС проекти във връзка с паметта за миналото помагат на младите хора да се учат от историята, като популяризират европейските ценности в Западните Балкани и извън тях. Целта на проектите е да се гарантира, че войната, геноцидът и тоталитаризмът са останали в миналото.

През 2020 г. отбелязваме 75 години от освобождаването на концентрационния лагер „Освиенцим“, където нацистите са убили над 1,1 млн. души от цяла Европа, предимно евреи. По време на Холокоста са загинали общо 6 милиона евреи.

Освен това през 2020 г. се навършват и 25 години от клането в Сребреница, най-жестокото масово убийство в Европа след Втората световна война, при което са загинали повече от 8000 босненски мюсюлмани — мъже и момчета. Над 120 000 души са загинали във войните в бивша Югославия между 1991 и 2001 г., като много от тях са жени, деца и невъоръжени цивилни. 

Тъй като спомените избледняват и свидетелите на тези зверства остаряват и умират, какво може да ни помогне да се поучим от миналото и да направим така, че то да не се повтори? 

В Западните Балкани редица организации, финансирани от програмата „Европа за гражданите“ на ЕС, работят по проекти във връзка с паметта за миналото, насочени специално към младите хора и преподавателите. Това е част от по-мащабни усилия за насърчаване на мира, стабилността и демократичните ценности, тъй като регионът се движи към интеграция в ЕС.

Ето някои от тези инициативи:

Witness to war (Свидетел на войната) 

По време на войните в бивша Югославия град Сараево е бил обсаден в продължение на почти четири години. През този период са убити повече от 5400 цивилни граждани, често пъти от снайперисти. 

В днешно Сараево асоциацията Urban активно търси контакти с младите хора в Босна и чужбина, за да им помогне да разберат как войната и тоталитаризмът се отразяват на ежедневието на хората. 

В сътрудничество с училища и партньори в Босна, Чехия, Италия и Румъния асоциацията координира финансиран от ЕС проект, който дава възможност на учащите да се срещнат с хора, живели в такива периоди.

„Проектът се основава на взаимодействие“, казва координаторът Харис Чалкич. 

За да се достигне до по-широка аудитория, екипът на проекта ще изготви документален филм за това как войната и тоталитаризмът засягат живота на хората, включващ и разкази на свидетели.

Борба с дискриминацията на ромите

По време на Холокоста сред жертвите на нацистите са били и ромите. В много части на Европа това малцинство все още се сблъсква с дискриминация. 

В град Кратово, Северна Македония, млади хора са създали асоциацията Rroma SSN, която работи за преодоляване на оставащото разделение.

С финансиране от ЕС асоциацията организира обучения, програми за обмен и извършва изследвания. 

„Ние сме се посветили на насърчаването на положителни ценности както в ромски, така и в неромски общности“, казва ръководителят на проекта Мустафа Якупов. „Всички това стана възможно благодарение на ангажираността и ентусиазма на младите хора, които работят за нас и вярват в това, което искаме да постигнем.“ 

Пример: програмният координатор на групата е едва на 17 години, когато се присъединява към организацията като доброволец.

„Вярваме в младите хора, в способността им да допринесат за промяна, мир и уважение в своите общности“, казва Якупов. „Искаме младите хора да могат да реализират своите идеи и да определят бъдещето си!“

Обучение на преподаватели

Учителите играят важна роля в живота на младите хора. Имайки това предвид, Мемориалът на Холокоста — парижки музей, документационен и образователен център, посветен на паметта за Холокоста, събира учители от Сърбия, Босна и Хърватия, за да получават исторически знания, да обменят опит и открито да обсъждат чувствителни въпроси, свързани с местната история. 

„Хората от тези държави имат това, което се нарича противоречиви спомени“, казва Бруно Бойер, координатор на финансирания от ЕС проект на Мемориала на Холокоста за обучение на учители. „Конфликтите в миналото са формирали начина, по който тези народи се възприемат. Всички те обаче помнят Холокоста и ние използваме това като отправна точка“. 

Учителите споделят своите гледни точки с колеги, чиито родители може да са воювали срещу техните родители. Това им помага да разберат по-добре абсурдността на войната, добавя Бойер. 

След като са преминали през това обучение, „за тях е много по-лесно да предават знания за минали събития на младите хора“.