На каква възраст трябва да е възможно да се гласува на избори?

Последна актуализация понеделник, 02/05/2022

Гласуването на свободни и демократични избори е гражданско право, което дава възможност да се изберат представители, които ще отговарят за вземането на решения по обществени въпроси, засягащи цялото общество. Ето защо е толкова важно да се възползваш от това право, за да вземаш решения за модела на обществото, което си представяш, и да обмисляш кого избираш и кой ще носи отговорност за предприемането на необходимите мерки за осъществяване на тази представа. Но на каква възраст всъщност трябва да си, за да гласуваш? Това е различно в отделните страни, затова нека научим!

Актуалното положение в Европа

Колко държави в ЕС дават право на младежи под 18 години да гласуват на избори? Предположения? 20, 15, 8 държави от ЕС? Кои държави може да са те според теб?

Е, отговорът всъщност е под този брой — досега само Австрия (първата!), Малта и Белгия дават право на 16- и 17-годишните младежи да гласуват на избори за Европейски парламент. Само в Австрия и Гърция 17-годишните могат да гласуват на национални избори. Изборите на различни равнища (местно, регионално и национално) следват различни изборни правила.

Трябва обаче да имаш предвид и факта, че в някои страни от ЕС (Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург) гласуването на европейските избори е задължително. С основание може да се предположи, че избирателната активност със сигурност ще бъде по-висока, отколкото в страните, в които човек може да реши дали да гласува или не. Това ни кара да се запитаме как подходът се е променил от времето, когато хората са се борили, за да получат право на глас... което в някои случаи вече е задължение.

Противно на старото убеждение, че младите хора не са част от политиката, истината е, че те са начело на исканията за равенство между половете, мерките срещу изменението на климата и призивите за забрана на неплатените стажове. Политиката се развива с течение на времето и младите хора се научиха да адаптират своите начини на участие и комуникация, за да насочват исканията си към това, което искат да видят в обществото. 

Въпреки, че има други начини за гражданско участие, като младежки движения, онлайн активизъм, доброволчество, участие в европейската гражданска инициатива или диалог по въпросите на младежта в ЕС за взаимодействие със създателите на политики, получаването на право на гласуване е силно послание към младите хора, за да знаят, че тяхното мнение се чува и се взема предвид от политиците. 

За какво е дебатът? Нека разгледаме предимствата и недостатъците

Аргументите срещу намаляването на възрастта за гласуване под 18 години се основават на неврологичното развитие на мозъка, за който се твърди, че все още се развива и зрее, поне от научна гледна точка. Освен това се твърди, че младите хора не са достатъчно информирани за политиката и решенията, върху които могат да повлияят с гласовете си. 

Овладяването на социалните медии и новите технологии, което е обичайно за младите хора в днешно време, може да бъде допълнено от активно гражданско образование, за да се гарантира, че те разполагат с необходимите инструменти и ресурси, така че да разбират как работи политиката и каква е тяхната роля.

От друга страна, аргументите в полза на предоставянето на право на глас на младите хора от 16 годишна възраст, подчертават факта, че това може да създаде и укрепи демократичен навик, който ще спомогне за намаляване на процента на въздържащите се от гласуване на изборите на по-късен етап в зряла възраст. По този начин предоставянето на право на глас на младите хора е от полза за изборния процес като цяло в дългосрочен план, тъй като се насърчава активното гражданство в демокрацията от ранна възраст. Нещо повече, да се работи на 16-годишна възраст е законно в много държави. Хората на възраст под 18 години, които работят, плащат данъци и следва да имат правото да решават как предпочитат да се изразходват техните данъци. 

И накрая, предоставянето на младите хора на правото да гласуват на избори би било съгласувано решение, което е в съответствие с други права, от които те вече се ползват, като например получаването на свидетелство за управление на мотоциклет или вземането на решения по медицински въпроси, които ги засягат, без съгласието на родителите им, които обикновено се получават на 16-годишна възраст.

Следващи стъпки

През цялата история се наблюдава тенденция за намаляване на възрастта за гласуване на избори. ЕС се стреми да включи младите хора в изборите във възможно най-голяма степен. Всъщност през март 2022 г. Европейският парламент постигна компромис относно изборите за Европейски парламент, който включваше намаляване на възрастта за гласуване на 16 години за всички държави от ЕС, освен ако държавите не решат друго. 

Чрез проекти, финансирани по програма „Еразъм+“, като например Младежта модернизира Европа (Youth Upgrade for Europe), Европейската комисия се стреми да даде нов тласък на европейската демокрация и възможно най-скоро да включи новите поколения в изборните процеси. 

Освен това като първа стъпка Съветът на Европа насърчава намаляването на възрастта за гласуване на 16 години поне на местни и регионални избори. 

А ти... готов ли си да гласуваш? Или предпочиташ да бъдеш активен гражданин по друг начин?

Изслушай интервюто, проведено от Мирейа Пла Матю от Eurodesk с Николай Бойсен, член на управителния съвет на Европейския младежки форум, за да разбереш значението на намаляването на възрастта за гласуване.