Skip to main content
Big data is watching you

Изкуствен интелект — какво е по-добре да знаеш

Последна актуализация четвъртък, 18/11/2021

Младите хора днес са заобиколени от изкуствен интелект (ИИ). Когато играеш игри, изтегляш приложения или използваш социални медии, предоставяш някои лични данни. Как алгоритмите използват тези данни? Информацията, която виждаш в резултатите от търсене или в социалните медии, същата ли е като тази за останалите потребители? Контролираш ли все още своя политически, потребителски и социален избор?

Какво представлява изкуственият интелект?

Изкуственият интелект или ИИ не е в бъдещето, той е навсякъде около нас. ИИ е общо понятие, обхващащо набор от техники, които позволяват на машините или кода да имитират човешкия интелект.

Ако изпращаш съобщение на приятел да се срещнете на питие и телефонът ти разбира това и добавя информацията в календара, това става чрез ИИ.

ИИ има голям потенциал за нашите общества в различни области като здравеопазването, транспорта или изменението на климата. Той може да обработва големи обеми данни и да разпознава модели. Може да се използва за намиране на оптимизирани решения, например за намаляване на емисиите на парникови газове.

Началото на ИИ

Понятието „изкуствен интелект“ не е ново. От дълго време човечеството си представя самоуправляващи се автомобили или роботи, които взаимодействат с хората. Още през XVIII век изобретател, наречен Волфганг фон Кемпелен, създава „Турчинът“ — фалшива машина, играеща шахмат и способна да победи дори най-добрите играчи. По-късно се установява, че тази машина всъщност се управлява от човек, който се крие във вътрешността на масата за игра. Въпреки че това не е ИИ, Турчинът е ясен пример за отдавнашното ни желание да създадем интелигентни машини.

През 1936 г. се заражда процесът на съвременния ИИ, когато Алан Туринг публикува своята концепция за универсална машина. ИИ навлиза в колективното съзнание едва през 1997 г. Това става, когато компютърът Deep Blue побеждава световния шампион Гари Каспаров в игра на шах. Този път вече не става въпрос за фалшива машина, задвижвана от човек, а за машина, която сама побеждава човек.

ИИ в нашето ежедневие

ИИ е много повече от компютри, които могат да играят шах. Може би не си даваш сметка в колко голяма степен той присъства в нашия живот. 

Използваш ИИ, когато слушаш музика чрез гласов асистент, когато използваш мобилна камера в портретен режим и тя задава правилните параметри, когато следваш музикални предложения, направени от алгоритми за идентифициране на потребителските тенденции, когато използваш устройства за оптимизиране на маршрута, които показват най-добрия начин да стигнеш до дадено място, или чрез филтрите за спам, които автоматично извършват класификацията, както и в много други ситуации. Едно е сигурно — ИИ е навсякъде около нас.

ИИ предлага много възможности, като например създаване на виртуални асистенти, които да помагат на хората с различни задачи, намиране на по-добро медицинско лечение или идентифициране на потребителските тенденции в социалните мрежи. ИИ се използва и в маркетинга, което поражда етични опасения, например в случаите когато се използват алгоритми за оказване на влияние върху политическия ни избор, както се твърди, че бе направено от Кеймбридж Аналитика по време на изборите в САЩ и гласуването за излизането на Обединеното кралство от ЕС. В този контекст е изключително важно
да разберем как действат алгоритмите.

Как действат алгоритмите?

Нека вземем примера със социалните медии. Алгоритмите следят поведението на потребителите и го използват, за да създават по-пристрастяващо преживяване. Колкото повече време прекарваш във Facebook, Instagram или TikTok, толкова повече пари печелят тези дружества. Това е новата реалност на рекламата. Проблемът е, че това може да доведе до пристрастяване, но по-тревожното е, че те поставя в някаква категория или идеологически „балон“.

В действителност, за да задържат вниманието ти, социалните медии ти предлагат съдържание, което се очаква да ти хареса, въз основа на проучванията, извършени от техните алгоритми. Така че, ако започнеш да търсиш конспиративни теории в браузъра, социалните медии ще започнат да ти подават съдържание в тази връзка. Скоро ще виждаш навсякъде публикации, които затвърждават убежденията ти.

Това се отнася за теб, но и за хората около теб. Понякога чудиш ли се например дали телефонът ти не те слуша? Това се случи на Мия, когато приятелка ѝ искаше мнението за чифт обувки. На следващия ден тя получи реклама за точно същите обувки. Понеже никога не ги беше търсила онлайн, тя се запита дали телефонът ѝ не я подслушва. Това, което се е случило в действителност, е, че алгоритъмът е знаел, че тя е с приятелката си (въз основа на местоположението или тъй като са били свързани за една и съща мрежа) и че приятелката ѝ е търсила онлайн тези обувки. Така алгоритъмът заключва, че този продукт може също да я привлече, тъй като тя има сходен профил. Отново алгоритмите...

Надеждата е, че чрез по-доброто разбиране на начина, по който се създават алгоритмите и как те влияят върху обществото, младите хора като теб ще могат да станат по-критични потребители на подобни технологии. Това може дори да те мотивира да помогнеш за оформянето на нашето бъдеще.

Какво можеш да направиш, за да защитиш данните си?

Стани критичен и имай предвид, че живееш във филтриран балон онлайн!

Ето няколко съвета за защита на твоите лични данни:

  • Когато е възможно използвайте виртуална частна мрежа. Освен че прикриваш истинската си самоличност, това ще попречи и на интернет доставчика ти да наблюдава твоята онлайн дейност.
  • Сърфирай в инкогнито режим и използвай търсачки, които не съхранява регистрационни файлове.
  • Ограничи проследяването на приложения на телефона си.
  • Използвай някои разширения в браузъра, предназначени за защита на личния живот — те ще предотвратят проследяването на сайтовете.
  • Използвай алтернативен браузър, зачитащ неприкосновеността на личния живот.
  • Можеш да използваш разширение на браузъра, което автоматично да изтрива бисквитките на трети страни след напускане на сайта (някои сайтове няма да работят без тези бисквитки).
Какво прави ЕС?

Европейският подход към изкуствения интелект е съсредоточен върху две области: гарантиране на високи постижения и доверие в използването на ИИ. Комисията се стреми да се справи с рисковете, породени от специфичното използване на ИИ, чрез набор от правила. Тя публикува своя „пакет за ИИ“ през април 2021 г., като предложи нови правила и действия за превръщането на Европа в световен център за надежден ИИ.

 

 
„Еразъм+“ подкрепя проекти за младежко участие в областта на цифровата грамотност!

Искаш да изготвиш проект по тази тема с твоите приятели?

ЕС предлага финансиране за проекти, насочени към развитие на компетентностите в областта на цифровите технологии и на медийната грамотност на младежите (по-специално критично мислене и способност за оценка и работа с информация), с цел повишаване на устойчивостта на младежите към дезинформация, фалшиви новини и пропаганда, както и на способността им да участват в демократичния живот.

Можеш да събереш неформална група от минимум 4-ма младежи на възраст между 13 и 30 години, включително един ръководител на поне 18-годишна възраст, или да кандидатстваш като член на младежка организация (напр. младежки център, неправителствена организация, община).

Максималният размер на безвъзмездните средства, отпуснати на проект, е 60 000 евро. Тези средства могат да покрият разходите, свързани с индивидуално обучение, подкрепа за приобщаване, пътни и други разходи, свързани с организирането на прояви.

Разгледай страницата на „Еразъм+“, посветена на това действие, и се свържи с националната агенция по програма „Еразъм+“ в твоята страна за повече информация.